2016-11-21
16 журналисти от съдебния ресор атакуваха в края на октомври правилата, въведени със заповед на председателя на Върховния административен съд Георги Колев за заличаване на личните данни в публикуваните съдебни актове в интернет страницата на съда.
Според оспорваните правила от документите, които се публикуват онлайн, се заличават имената на участниците в процеса, включително на фирми, сдружения, партии, адреси, населени места. Освен това "поради невъзможност за пълно обезличаване сканираните документи по съдебните дела във ВАС не се визуализират в интернет".
"Дневник" разговоря с адвокат Александър Кашъмов, който представлява журналистите пред ВАС.
Как си обяснявате решението на председателя на Върховния административен съд Георги Колев да издаде заповед с правила за заличаване на личните данни в публикуваните съдебни актове в интернет страницата на съда? Основните мотиви са, че съдът е бил глобен заради нарушена защита на личните данни. Валиден ли е този аргумент?
- Заличаването на данни от решенията и протоколите от съдебни заседания на ВАС и премахването на обжалваните постановления, наредби, решения и заповеди от сайта на ВАС бе оправдано през 2016 г. за пореден път с практиката на Комисията за защита на личните данни (КЗЛД). Този път комисията била наложила глоба на ВАС, която учудващо се оказа, че никой не е обжалвал. Така най-добрата интернет страница на публична институция в България в продължение на над десетилетие и половина (тази на ВАС - бел. ред.), давана за пример в обучения на чужденци, бе окастрена в чест на защитата на личните данни така, че да не може да се разбере: кмет, министър или цялото правителство са под съд заради незаконосъобразно решение или действие. Утре дори наследниците на днешните управляващи могат лесно да допуснат същите грешки, заради които са били осъдени техните предшественици просто поради затруднения достъп до съответната съдебна практика.
Каква е предисторията на този проблем?
- Контекстът и предисторията са следните. В едни държави защитата на личните данни и достъпът до обществена информация се контролират от един и същ държавен орган, който прави баланса (Обединено кралство, Словения, Унгария ). Другаде контролът по отношение на всяко от двете права е в ръцете на различни институции и баланс отново се прави. Моделът в България за съжаление е трети – има контрол по защитата на личните данни, но не и по правото на достъп до обществена информация.
Законът за защита на личните данни бе приет през 2002 г. без особено разбиране за смисъла и същността му. След препоръки и натиск както от експерти към Европейската комисия, така и от Програма "Достъп до информация" (ПДИ) текстът на закона бе подобрен през 2005 г.
От защитата бяха извадени както дейността на лицата, упражняващи функции на орган на власт, така и "обществената идентичност" на гражданите (която бе попаднала в защитата чрез удобен за някого погрешен превод на израза "социална идентичност" ).
Въпреки подобрението на закона години наред след това продължава битката "за" или "срещу" по-голямата прозрачност на публичните фигури и публичните дейности в България. Случваше се абсурдът документи с медицински и банкови данни на обикновени хора да се валят по улицата или в интернет, докато в същото време се пази тайната на политическите възгледи на депутатите.
Борбата на политическия елит да запази в тайна имотните си декларации не успя и в годината на влизане в ЕС те бяха публикувани в интернет.
За сметка на това до ден днешен две трети от декларациите на държавните служители не се публикуват в интернет поради "защита на личните данни", както установи в годишните си проучвания ПДИ. Това се прави въпреки ясното задължение в закона за оповестяването им онлайн.
Как реагира Комисията за защита на личните данни за това ограничаване на информация?
- Закрила на това закононарушение предостави в практиката си институцията, призвана да защитава личните данни – Комисията за защита на личните данни (КЗЛД). Макар тази комисия да работи активно и добросъвестно по прилагането на Закона за защита на личните данни, балансът между достъпа до обществена информация и защитата на личната сфера не е сред постиженията й.
Дори напротив - такъв баланс според практиката на комисията не съществува, тъй като винаги се прилага защитата на данните, каквато и да е цената на накърнения с това обществен интерес. Така остава пренебрегнат изведеният от Конституционния съд принцип, че личните данни на заемащите публични длъжности се ползват с много по-занижена защита и се създава системен проблем пред прилагането на прозрачността.
В жалбата, подписана от 16 журналисти (бел. ред - и репортерите от "Дневник" и "Капитал") е записано, че "необоснованото и широко формулирано ограничаване на съществувалата доскоро публичност на информацията, свързана с делата по описа на ВАС, представлява по същността си форма на цензура". Имате ли други примери от работата на съдебната система, в които се прави подобен опит за ограничаване на публичността?
- Цензура е забрана да се публикува информация, постановена от служебно лице в нарушение на закона. Оспорените от 16-те журналисти правила на председателя на ВАС забраняват публикуването на определена информация, която забрана отива далеч отвъд защитата на личните данни. Информацията, отнасяща се до публични институции, търговски дружества и юридически лица с нестопанска цел, не може да представлява лични данни.
Правните доводи, изложени в жалбите, също не представляват лични данни. По въпроса е имал възможност да се произнесе Съдът в Страсбург, който е приел, че непредоставянето на такава информация под претекст защита на личните данни представлява информационен монопол, който е форма на цензура (Решение на ЕСПЧ срещу Унгария от 2009 г.). Още по-малко могат да се защитават като лични данни наредби и правилници, решения и заповеди на институциите в кръга на правомощията им.
По-сериозният проблем обаче е, че заповедта на председателя на ВАС, с която са одобрени вътрешните правила относно заличаването на лични данни, е основание да бъдат премахнати от интернет или орязани чрез заличаване хиляди документи, които в продължение на 16 години бяха публично достъпни. Това заличаване със задна дата е причина да изчезне съществена част от историята на прехода, отразена в документите по делата, или да стане трудно откриваема за разследващи журналисти, изследователи и граждани. А правото на хората на информация или т.нар.от Конституционния съд "информиран избор", е в основата на демокрацията, при която институциите се избират от народа.
Има ли други подобни примери от вашата практика - на опит за изграждане на стена към прозрачността?
- Както може да се предположи, при вече споменатата практика на КЗЛД бързо се появиха желаещи да оползотворят неоснователната "защита на личните данни" за сметка на прозрачността.
Възползваха се ръководителите на около 400 институции в рамките на изпълнителната власт, за да скрият декларациите за конфликт на интереси на администрациите още от 2010 г.
През 2013 г. Висшият съдебен съвет се оказа "принуден" да защити от публичност имотните декларации на магистратите, тъй като така казала КЗЛД.
За да стигне висшият съдебен орган до този извод, е било направено питане до комисията. След подадена жалба до Върховния административен съд от три неправителствени организации (ПДИ, Български институт за правни инициативи и Център на НПО - Разград) и отбелязване на случая в доклада по проверката на Европейската комисия решението бе оттеглено, а публичността на декларациите остана.
Вие наблюдавате и участвате в работата на съда с многото дела, които водите. Как се промени работата му през годините?
- През изминалите години практиката на ВАС много се обогати и разви. Имам възможността да следя и участвам в съдебните дела като адвокат от 2000 г. През това време се утвърди принципът на законност на работата на изпълнителната власт, като стана ясно, че тя подлежи на съдебен контрол. През годините благодарение на практиката на съда се детайлизираха правилата в много сектори.
Делата, засягащи достъпа до обществена информация и защитата на околната среда, допринесоха за развитието на прозрачността и отговорността към бъдещите поколения при разрешаването на инвестиционни проекти. Преди няколко години съдебният контрол възтържествува дори в силно монополизираната от неясни интереси област на ядрената енергетика. Административното правосъдие дисциплинира дейностите в сферите на приемането на нормативни актове, държавната служба, конфликта на интереси, дори на фискалните въпроси като справедливото и прозрачно разпределение на публични средства.
Същевременно по отделни въпроси, някои от които съществени, остана противоречива практика. Голямата част от съдиите, които започнаха дейността на ВАС в края на 90-те, вече не са в съдебната система. Постъпи ново попълнение, като освен вдъхновени и задълбочени магистрати влязоха и други. Създава се впечатление, че администрирането на съда не е най-доброто и възникват сериозни въпроси. Това обезкуражава добрите професионалисти и става причина да се чувстват малцинство и обезкръвени. В момент, когато обществото и цивилизованият свят гледат изпитателно към съда, за да се уверят в почтеността му, единственият канал за информиране става помътнен и задръстен.
Как журналистите, конкретно в съдебния ресор, могат да бъдат отпорна сила срещу опитите за цензура, отбиване на отделни въпроси и други практики срещу прозрачността, на които сме свидетели?
- Призвание на журналистиката е да бъде критика на властта и острие срещу цензурата. Неслучайно Съдът в Страсбург нарича журналистите "обществен страж" на демократичното общество. Такива са и работещите в съдебния ресор, които в случая с ВАС следят дали и как се контролира административният произвол и спазването на закона от институциите.
За да си изпълняват функциите, журналистите имат насъщна нужда от информация. Липсата на този ресурс в нарушение на закона е много възможно да доведе гражданското общество до задушаване. Ето защо оспорените от журналистите вътрешни правила за заличаване на личните данни в съдебните документи на ВАС е напълно неприемливо. Обществото има правото да получи обратно това, което бе постигнато след дълги години усилна работа, и му бе набързо и на тъмно отнето.