2014-07-21
Комисията не е констатирала нищо положително в съдебната реформа, борбата срещу организираната престъпност и корупцията за последните шест месеца
Остри критики за липсата на напредък в борбата с корупцията и организираната престъпност и съдебната реформа са били отправени към българската държава в края на миналата седмица по време на заседанието на работната група по Механизма за сътрудничество и оценка в Брюксел.
Това става ясно от доклад, с който "Капитал" се запозна. На срещата, която се е провела на 17 юли в Брюксел, ЕК докладва устно за оценката за направеното от България и Румъния по изпълнението на показателите на мониторинга от началото на годината.
Припомняйки констатациите си от началото на година, ЕК пак отбелязва, че политическата ситуация в страната не е благоприятна за извършване на реформи, но в същото време отчита "липсата на дългосрочна визия за довършване на планираните реформи и осигуряване на необратимостта на процеса." Без да се споменават конкретни институции, основните критики засягат дейността на Висшия съдебен съвет (ВСС), прокуратурата и правоохранителните институции, както и Министерството на правосъдието и парламента.
"Корупцията по високите етажи остава значителен проблем", а резултатите са слаби, приема комисията и напомня, че "наблюдава редица случаи от висок обществен интерес, по много малко от които е отбелязан напредък." Идентична е оценката и за борбата с организираната престъпност: "Няма дела приключили с присъди; няма напредък и по скорошни случаи на поръчкови убийства."
ЕК критикува очевидно проваления избор за главен съдебен инспектор от парламента, който ще изправи "инспектората на ВСС пред трудност да гарантира съдебната независимост." Отказът на ВСС да промени правилата за избор на председател на Върховния касационен съд също попада под вниманието на комисията, която отбелязва, че фактът, че ще протече по същите "противоречиви процедурни правила, както при избора на Главен прокурор през 2012", буди риск от спорен избор.
От ЕК казват, че реформата в прокуратурата следва да доведе до "повишаване на ефективността на разследванията в областите организирана престъпност и борба с корупцията", както и че очакват една от задачите на следващото правителство да бъде "изграждането на единен орган за координация на антикорупционните дейности."
"Независимо от намеренията, резултатите са скромни"
Представители на 9 държави са се изказали критично за липсата на напредък в България. "Липсата на напредък и по-специално в съдебната реформа, борбата с организираната престъпност и корупцията е разочароваща", е заключението на един от тях. "Независимо от добрите намерения, постигнатите резултати от България са скромни", смята друг. Изразена е позицията, че трябва да бъдат върнати правомощията на ГДБОП. Констатирана е липсата на присъди за извършени злоупотреби от съдии и прокурори, както и "смущаващи провали на съдебните органи" - казусът с бягството на т.нар. братя Галеви. Критики са насочени и към държавното обвинение, а именно, че "проверката в прокуратурата е показала проблеми с безпристрастното разпределение на делата", но срещу това не са взети мерки.
На ЕК е бил зададен въпросът дали ще увеличи присъствието си в България, дали при смяната на съветника по мониторинга ще бъде осигурена необходимата приемственост и дали комисията ще осъществи наблюдение на "усвояването на средствата на ЕС, използвани за финансирането на проекти като БОРКОР и електронното правосъдие."
При дискусията България се е опитала да се защити с изготвянето на т.нар. пътна карта, в която са записани близо 70 мерки и времеви хоризонт за тяхното изпълнение. Борбата с корупцията се отчита с "образувани 30 досъдебни производства срещу кметове и общински служители", като до средата на годината са осъдени 47 човека за корупция, а 335 човека са били обвинени в организирана престъпност.
Критиките за братя Галеви са отхвърлени, защото вече са били отправени от ЕК и са "извън настоящия контекст." В защита на тезата си, че бори корупцията, Бълагрия се отчита с "редица производства срещу високопоставени служители" - делото "Костинброд", делата срещу Цветан Цветанов, следовател от НСС и председателя на Комисията за предотвратяване на конфликта на интереси Филип Златанов.
За сравнение, Румъния се е справила доста по-добре в изминалата година. След като първоначално бе на ръба да получи много сериозни санкции заради нарушаване на основни демократични принципи, съседната държава е провела сериозна реформа, отбелязва ЕК.
Източник: www.capital.bg