Експерт: Оценката за независимостта на правосъдието у нас е обективна, показва сериозно политическо влияние и дори натиск към съдебната система в България.

Това коментира за БТА Георги Милков от Центърът на НПО в Разград, който е член на гражданския съвет към Висшия съдебен съвет и наблюдава работата на редица съдилища у нас.
България е сред трите държави в Европейския съюз, където независимостта на правосъдието се оценява най-слабо, сочат данни на Световния икономически форум, представени днес от Европейската комисия. Нашата страна е последна в ЕС по размер на бюджета за правосъдие, като се вземе предвид, че проучването не разполага с данни за Белгия, Ирландия и Великобритания, отбелязва ЕК.
Експертът отбеляза, че през последните години се забелязва въвеждане на нови информационни технологии само в някои от съдилищата, които все още са ограничен брой. Предимството на България идва от прилагането на електронно призоваване в няколко "големи" градове и съдилища, където е съсредоточено голяма част от правосъдната дейност -София, Варна, Бургас, Пловдив, коментира Милков.
Бюджетът на съдебната система в България съвсем не е малък за големината на държавата, броят население, броят съдебни органи и заетите служители в системата.
Правораздавателната система в България е една от много добре осигурените обществени системи. Според страницата на ВСС средната работна заплата през 2012 г. е била 1 670 лв., като един съдия е получавал близо 3 000 лв., а един съдебен служител около 1 100 лева, припомни Георги Милков.
Експертът смята, че 400 милиона лева или около 200 милиона евро, колкото е бюджетът на съдебната система в България, би трябвало да се съпоставят на 111 000 кв.км. територия, 7 млн. души население, 330 съдилища и прокуратури и 13 800 магистрати и служители. Броят на съдиите в България е предостатъчен и дори в пъти повече от реалната необходимост, отбеляза той.
Проблемът на системата е в нарушения баланс и изкуствено поддържане на поне 70-80 бутикови районни съдилища и голяма част от ненатоварените административни съдилища, е мнението на Милков. Според него напълно излишни са пет военни съдилища. Общата цифра на спорните съдилища е около 100 и като се прибавят още 100 прокуратури стават общо 200 институции със слаба ефективност, коментира експертът.
По тази причина пред Висшия съдебен съвет се очертават три важни предизвикателства -да се преразгледат границите на съдебните райони, да се оптимизира броят на съдилищата и прокуратурите и да се определят критерии за натовареност на магистратите, каза Милков. По негово мнение трите мерки са лесно постижими в рамките на действащото законодателство и ще имат видим положителен ефект. Необходимо е съгласие по тези мерки между министъра на правосъдието и Висшия съдебен съвет, за да се случат бързо и навреме очакваните промени, смята Георги Милков.

София, 27 март, БТА