Настоящият доклад представлява отражение на гражданското мнение за напредъка на съда в Южна България. Документът съдържа факти, констатации, изводи и оценки, направени въз основа на гражданско наблюдение на съда.
Проучването е осъществено в рамките на проекта "Правосъдие близо до хората: втора фаза", реализиран с финансовата подкрепа на Фондация "Америка за България".
Сдружение „Център на НПО в Разград", като наблюдаваща организация, има дълъг и сериозен опит в сътрудничеството със съдебни институции и НПО в България, свързан с обективно гражданско наблюдение върху дейността на съда по теми за достъп до правосъдие, участие на уязвими групи в съдебни процеси, архитектурна среда на съдебни сгради, приложение на новоприети закони, домашно насилие и детско правосъдие.
Гражданското наблюдение на съда проучва практиките на третата власт по предварително зададени теми, свързани с достъпността на съда до гражданите, неговия публичен образ и произтичащото от тях доверие на обществото към съдебната система.
Пилотното проучване е осъществено през 2004 година, когато за първи път граждански активисти от Центъра на НПО в Разград влязоха в съдебните зали, за да проследят процеси, които не ги интересуват лично. В следващите седем години гражданското наблюдение се разви, разшири съдържанието и обхвата си, усъвършенства методиката си и привлече за сътрудничество други активни неправителствени организации от цялата страна, които впоследствие се обединиха в Национална мрежа за гражданско наблюдение на съда.
В настоящия доклад са включени обобщените резултати и изводи от гражданско наблюдение по проекта "Правосъдие близо до хората: втора фаза", проведено в периода януари-май 2012 година, което имаше задача да проучи напредъка на съда в Южна България. Мониторингът проследи дейността на районните съдилища в 12 града: Асеновград, Благоевград, Велинград, Дупница, Карлово, Кюстендил, Пазарджик, Перник, Петрич, Пещера, Пловдив, Разлог, както и дейността на окръжните съдилища в Благоевград, Кюстендил, Пазарджик и Пловдив. В обхвата са включени 5 съдебни окръга, 52 общини с територия от 21 928 кв.км и население 1 635 586 души.
Мониторингът се провежда по специална методика, прилагана от Националната мрежа за гражданско наблюдение на съда в продължение на повече от шест години. В основата й е залегнал опитът на две неправителствени организации от САЩ - "Адвокати от Минесота за човешки права" и "WATCH", експериментирали метода за първи път зад океана. През 2004 година техният подход бе проучен и адаптиран към българските условия от екип на Институт "Отворено общество" в София и предоставен на Центъра на НПО в Разград. Стъпвайки върху добрата практика на авторитетните американски организации, екипът разви и усъвършенства инструментариума, съобразно спецификата на съдебната система в нашата страна, като се постарахме да превърнем Системата за гражданско наблюдение в надеждна и сериозна предпоставка за формиране на гражданско мнение за съдебната ни система.
Шестдесет обучени за целите на проекта доброволци изследваха избраните за мониторинг теми. Преди да започнат работа по прякото наблюдение, доброволците получават ясни указания как ще събират информация, за проучване и анализиране на проблемите на съдебната система в техните граждански доклади.
Наблюдателите проследиха 349 съдебни дела в областта на детското и младежко правосъдие по Закона за закрила на детето, Закона за защита от домашното насилие, Семейния кодекс, Указ за борба с дребното хулиганство и Закона за борба с противообществените прояви на малолетни и непълнолетни. Подборът на съдебните процеси, избрани за наблюдение, бе съобразен с фокуса на мониторинга и представлява балансирана извадка от постъпилите през месеца съдебни дела в съответния наблюдаван съд. Получените данни бяха нанасяни в специално създадени карти за наблюдение. Доброволците изследваха преките наблюдения чрез лично присъствие в съдебните зали, следвайки въпросника в картите за наблюдение, както и публичната среда, в която работят съдилищата. Проследени бяха информационните потоци, съдържащи публикации и излъчвания, свързани с работата на съдебните институции, отделни магистрати и колегии. Доброволците имаха за задача да отразят личните си впечатления, натрупани от разговори по проучваните теми с ръководствата на съдилищата, с граждани, магистрати, с представители на медиите в региона, с неправителствени структури. Специално внимание е отделено на публикувани декларации по реда на ЗПУКИ на действащи съдии, като документите са разгледани детайлно, защото практиките за тяхното съставяне и огласяване имат голямо значение за състоянието на публичния образ на съда в обществото. Не са подминати мнения и коментари, свързани със знакови дела срещу представители на организираната престъпност, присъдите по които са пряко наблюдавани от Европейската комисия.
Получените в резултат на цялостното наблюдение факти бяха изложени в първични доклади, представени за анализ и оценка от експертните групи. Заключенията от тях бяха публикувани в тримесечните аналитични доклади за напредъка на съда на Националната НПО мрежа за гражданско наблюдение на съда.
Тримесечният аналитичен доклад е базовият документ, въз основа на който наблюдаващият екип обосновава изводите и оценките си от мониторинга. Фактите, статистическите данни и анализите в него са факторите, на чиято база се прави преценката за степента на напредък на всеки съд.
При изготвяне на скалата за измерване степента на напредък на отделните съдилища сме се ръководили от нормата, че оценка "Незначителен напредък" получават съдилищата, които според нас имат сериозни проблеми с отчетност, публичност и прозрачност в практиките си. Подобна оценка следва и когато са нарушени общоприети стандарти за етично поведение от магистрати или са установени съществени пропуски при воденето на съдебни процеси. "Сериозен напредък" се поставя за практики, които показват ясна воля за промени и преследват дългосрочни резултати. За "Изключителен напредък" става дума, когато съдът въвежда и прилага нови иновативни практики, одобрени от Висшия съдебен съвет и от Министъра на правосъдието.
От наблюдаваните четири теми по проекта се очертават три важни предизвикателства пред Висшия съдебен съвет:
1. Да се преразгледат границите на съдебните райони - "съдебна география";
2. Да се оптимизира броя на съдилища и прокуратури;
3. Да се определят критерии за натовареност на магистратите.
Трите мерки са леснопостижими в рамките на действащото законодателство и ще имат видим положителен ефект. Необходимо е съгласие по тези мерки между Министъра на правосъдието и Висш съдебен съвет, за да се случат бързо и навреме очакваните проемни.
Липсата на решимост ще задълбочи усещането у гражданите за корупция в съдебната система, проблеми с професионалната етика и сериозни конфликти на интереси.
Съдебната система в България трябва да се реформира бързо и качествено. Необходими са няколко важни стъпки за повишаване на ефективността, намаляване на бюрокрацията и корупцията. Подобряването на оперативността на съдебната система е само първа крачка към постигане на ефективно правосъдие с лице към хората и бизнеса.
декември 2012 г.