2012-09-11
Максимум 70 съдилища да решават всички дела - граждански, наказателни и търговски, като първа инстанция. Сега те се разглеждат от 115 районни и 28 окръжни съдилища.
Революционната идея предложи Владислав Славов - един от 17-те кандидати, издигнати от депутати за новия Висш съдебен съвет. "Така бюджетът на магистратурата може да бъде намален с 1/6 (около 60 млн. лв.). Освен това във всеки съд ще има достатъчно съдии, които ще гледат не всички видове дела, а определени, ще работят по-качествено и по-бързо", мотивира се Славов, чийто 9-годишен мандат като конституционен съдия изтича в началото на октомври.
Пред парламентарната правна комисия, която вчера изслуша идеите на част от кандидатите за работата на следващия ВСС, номинираният от Синята коалиция Славов лансира и друга кардинална промяна - делата да се решават на две, а не на три
инстанции, както е през последните 14 г. Според него така ще се реши проблемът с пренатоварването на двете върховни съдилища, който сега се урежда с увеличаване на броя на съдиите в тях.
Славов, който бе първият шеф на възстановения през 1996 г. Върховен административен съд, създаден по думите му "на гола поляна", е за намаляване и на броя на 28-те административни съдилища, които решават като първа инстанция всякакви спорове на граждани и фирми с чиновници. Някои от тях са 5 пъти по-натоварени от други. Той няколко пъти е разговарял за проблема със сегашния председател на ВАС Георги Колев.
Запитан дали с присъствието си по върховете на Темида от 1991 г. насам се чувства съпричастен за сегашното й състояние, Славов каза: "Напуснах системата през 2003 г. и може би като оценка за работата ми бях избран в Конституционния съд." Има над 36 г. юридически стаж, бил е зам. главен прокурор и член на ВСС, от години оглавява Съюза на юристите.
Върху натовареността на магистратите акцентира и друг от кандидатите - бившият шеф на националното следствие Бойко Рашков, номиниран за новия ВСС от червения депутат Михаил Миков. "Само той от номинираните има и научна кариера", подчерта народният представител и припомни, че Рашков "пряко пострада от политическите интриги в съдебната власт преди години - през 1998 г. бе избран за главен прокурор, но тогавашният президент Петър Стоянов върна кандидатурата му.
Противно на позицията на Славов, Рашков е против закриването на по-малко натоварените съдилища. "Гражданите трябва да имат нормален достъп до правосъдие", аргументира се той.
Той бе категоричен, че не е справедливо натовареността на магистратите да се определя само по количествен критерий. "Има сложни и тежки дела, по които се работи в пъти повече от други казуси", каза Рашков, който е бил депутат от Коалиция за България и зам.-министър на правосъдието.
Друг належащ проблем, който ВСС трябва да реши заедно с правосъдното министерство, е осигуряване на нормални условия за работа на районните съдии и прокурори в София, подчерта Рашков. "При сегашните условия не може да очакваме те да се справят успешно с работата си", каза той.
Следователят не даде оценка на работата на сегашния съвет, защото не познава работата му отблизо. Но се обяви против практиката му да премества магистрати в по-горни звена по предложение на началници, т.е. повишение без конкурс.
Мая Манолова от БСП зададе на Рашков въпрос, отправен от неправителствени организации - "Как ще гарантира независимостта си от БСП, ако бъде избран за висш магистрат". "Да си номиниран от парламента, е чест, защото парламентът изразява интересите на най-голям кръг от гражданите. 32-годишният ми юридически стаж е достатъчно силна гаранция за независимостта ми", отговори Рашков.
Валентина Драганова от Върховната административна прокуратура, предложена за новия ВСС от ГЕРБ, няколко пъти изтъкна, че дейността на съвета трябва да е още по-прозрачна чрез засилване на връзките с неправителствените организации и медиите. Тя увери, че никога не е допускала намеса в работата й, въпреки че е имало обаждания и ходатайства.
Според Драганова, която е прокурор от 29 г., трябва да има еднакви критерии, по които
магистратите да се наказват. "За сходни провинения трябва да бъдат сакционирани по еднакъв начин", каза тя. Въпросът бе поставен от неправителствени организации заради шефката на Съюза на съдиите Мирослава Тодорова, уволнена поради забавяне на мотивите на 3 наказателни дела.
Всеки магистрат, предложен за наказание, трябва да бъде изслушан от ВСС, преди да бъде санкциониран, е позицията на друг кандидат - адвоката от Благоевград Васил Петров, номиниран от ДПС. "Да застана тук, за мен е вълнение. За първи път прекрачвам прага на Народното събрание", каза той и подробно разказа дългия си стаж и 4-годишната си работа като ревизор на Темида до януари т.г.
За върховния административен съдия Галина Карагьозова, издигната от Мая Манолова, е "парадоксално, че много пари се отделят за магистратурата". Една от първите мерки трява да бъде планиране на бюджета, според съдията от кариерата, която Манолова представи като "перфектен професионалист и честен магистрат".
Шефът на районния съд в Сандански Димитър Узунов, издигнат от независимия Яне Янев, е против практиката кандидатите за главен прокурор и шефове на двете върховни съдилища да се номинират от 2/3 от 25-имата във ВСС. "Това поставя под съмнение условията за конкурентност и състезателност", каза той, чиято концепция бе похвалена от Манолова като "аналитична".
Узунов не се притеснява, че брат му е окръжен съдия, законът забранява на висшите магистрати да гласуват за свои роднини.
Според шефа на следствения отдел към прокуратурата в Пловдив Йордан Давчев, издигнат от Волен Сидеров, ВСС трябва да има ясни и справедливи критерии, когато избира началници в Темида. "Може да се чуе и думата на магистратите, които кандидат-началникът ще ръководи", каза той. Давчев обясни и разминаване в имотните му декларации за един имот.
Да се създаде дисциплинарен съд, който да наказва магистратите, предложи варненският окръжен съдия Каролина Михайлова, издигната от ГЕРБ. Според нея дисциплинарният съд трябва да се състои от магистрати, които да се избират както членовете на ВСС. Сега съветът санкционира мудни и провинили се съдии, прокурори и следователи.
КАРЕ
Питат Бойко Рашков за съдия и нотариус в семейството му
Спокойното изслушване на кандидатите на парламента за новия ВСС бе нарушено от въпрос за правните фамилии, зададен от Емил Василев от РЗС на Бойко Рашков.
"Вие сте следовател, съпругата ви е нотариус, дъщеря ви е съдия. Можете ли да се закълнете в децата си, че например съпругата ви не ви е молила да решите проблем на неин клиент, или ако станете член на ВСС и дъщеря ви ви помоли да помогнете на неин състудент, няма да ходатайствате", попита Василев
Въпросът възмути шефката на парламентарната правна комисия Искра Фидосова. Тя призова депутатите да спазват добрия тон, да не задават лични въпроси, да не засягат достойнството на кандидатите.
Рашков отговори, че се гордее с дъщеря си, която е съдия в най-натоварения съд в страната - Софийския районен. "Готов съм да обсъждам въпроса за правните фамилии, но не по този начин", допълни той.
Депутатът Емил Василев зададе същия въпрос и на друг кандидат - Васил Петров. Попита го: "Как ще се справим с опашките пред канторите на адвокати, чиито роднини са съдии или прокурори? Това здравословен признак за съдебната система ли е?".
Петров, адвокат с 25 г. стаж, обясни, че този проблем е бил поставен и при обсъждането на Закона за адвокатурата преди осем години.
"Беше предложено да се ограничи явяването на адвокати в съдебните райони на своите съпрузи. Колеги от Австрия и САЩ обаче заявиха, че този текст ще противоречи на конституцията, и той отпадна", разказа Петров.
"Не мисля, че този въпрос е от правомощията на ВСС. Споделям мнението на един австрийски колега - законът не може да ти пречи да се явяваш на дело пред съпруг, близък или роднина. Това е въпрос на морал и в подобна ситуация всеки адвокат и магистрат трябва да се придържа към морала", подчерта Петров.
ПРОЦЕДУРА
Кандидатите на депутатите за следващия ВСС се изслушват по азбучен ред. Народните представители представят юриста, когото са издигнали, за 2 минути. Кандидатът излага идеите си за 10 мин. Трябва да каже как ще отстоява независимостта на магистратурата, как може да се реши проблемът с натовареността на магистратите, какво трябва да се промени в дисциплинарната практика на съвета, как да се подобри кадровата му политика. След това отговаря на въпроси. Изслушването продължава около час.
До редакционното приключване на броя правната комисия изслуша 11 от 17-те кандидати. Заседанието започна с едноминутно мълчание в памет на 11-годишнината от атентатите на 11 септември в САЩ.
На изслушането, което се излъчваше пряко по БНТ и БНР, присъстваха правосъдният министър Диана Ковачева, главният прокурор Борис Велчев, шефът на Върховния административен съд Георги Колев, ревизор №1 на Темида Ана Караиванова, омбудсманът Константин Пенчев, дипломати.
На 26 септември парламентът ще избере 11 от 17-те кандидати за членове на ВСС. Останалите 11 висши магистрати ще избере съдебната власт.
www.24chasa.bg